Апостолът говорил за своето усъвършенстване, заради което се отказал от юдейството, привидно като за нещо вече напълно постигнато, като за напълно сигурно дело. Някои мечтатели лесно биха могли да преиначат думите му и да кажат, че и всички християни изобщо вече са достигнали съвършенство (срв. 2 Тим. 2:18). Затова сега апостолът пояснява, че все още е далеч от пълното съвършенство: той едва е започнал своя многотруден път към него. Тук апостолът отначало има предвид само религиозното съвършенство (Фил. 3:12–16), а след това говори и за нравственото (Фил. 3:17 и сл.). Като призовава в това отношение вярващите да подражават на неговия пример и на примера на неговите съработници, той с горчивина говори за мнозина християни, които живеят единствено заради насладите, забравяйки, че истинската цел на всички стремежи на християнина е животът на небесата.