Апостолът отхвърлил всички предимства, които имал като евреин (Фил. 3:8), за да може, първо, да „познае Христос“ – да Го познае опитно, чрез вътрешно преживяване, като свой Господ и Изкупител; второ, да познае „силата на Неговото възкресение“, т.е. силата, която произтича от Неговото възкресение и която ни превежда в ново състояние – в небесния живот, макар той да започва и да продължава още тук, на земята (срв. Фил. 3:20); и, трето, да познае участието в Неговите страдания, т.е. вътрешно, в собствените си страдания, да познае и преживее смисъла на Христовите страдания.

„Като се уподобявам на смъртта Му.“ Тези думи се намират в зависимост от казаното във Фил. 3:8: „От всичко се отказах.“ Апостолът иска да каже, че неговият живот всъщност вече не е живот в смисъла, който обикновените хора влагат в тази дума, а постоянно умиране с Христос (1 Кор. 15:31): непрестанните страдания го правят подобен на Него в смъртта.