Вярващият трябва „да се намери в Христос“ като неразделна част от Него. Това обаче е възможно само ако в стремежа си към Христос човек се основава не на собствената си праведност, а на увереността, че единствено Христос ни дарява оправдание (срв. Рим. 10:3). Апостолът нарича тази дарувана чрез Христос праведност „праведност от Бога“, получавана чрез вярата, защото в делото на нашето спасение чрез Христос е действал Сам Бог (Рим. 8:32–33).

Изразът „чрез вяра“ е по-добре да бъде предаден като „въз основа на вярата“, съобразно гръцкия текст (ἐπὶ τῇ πίστει) и да се отнесе към глагола „да се намеря“. Апостолът желае „да се намери в Христос“ като човек, който се основава на вярата.