Апостолът повтаря това свое признание и по отношение на настоящето. И сега, след като вече е станал християнин, той поставя познаването, ясното и дълбоко разбиране, на Господ Иисус Христос, Когото нарича „свой“ поради особената си любов към Него, несравнимо по-високо от предишните си предимства като евреин, на които някога се е наслаждавал, а сега смята за обикновена смет, която трябва да бъде изхвърлена от дома. Той желае единствено „да придобие Христос“, тоест напълно да Го приеме в себе си и да Го направи свое вътрешно достояние, което се постига чрез продължително християнско духовно усъвършенстване.