За постигането на пълно единство в мислите и любовта е необходимо човек да се освободи от „съперничеството“, тоест от склонността да действа според личната си изгода (ἐριθεία), както и от „тщеславието“ или празното самохвалство (κενοδοξία).

„Смятайте един другиго за по-горен от себе си.“ В това се проявява смирението. Но справедливо ли е във всеки случай човек да се принизява пред другите? Възможно е в действителност да превъзхождам ближния си по достойнства. Призивът на апостола трябва, разбира се, да се разбира в смисъл, че всеки от нас винаги трябва да мисли за себе си така: „Аз не изпълних своята задача и не осъществих всички възможности, заложени в моята природа. Дори да съм направил повече от другия, може би съм имал повече външни подбуди за това и вероятно съм можел да направя много повече от него, докато той е осъществил всичко, за което е имал сили.“