Оставайки в общение с апостола, филипяните ще се усъвършенстват все повече във вярата и ще се радват на това – „за вашия напредък и радост във вярата“. Те ще имат основание да се хвалят преизобилно „чрез Иисус Христос“, или по-точно, в Иисус Христос (ἐν Χριστῷ Ἰησοῦ).

С последните думи апостолът иска да покаже каква трябва да бъде похвалата на читателите. Това е истински християнска похвала, която няма нищо общо с човешкото самохвалство. Като добавя, че тази похвала трябва да се умножава чрез него, „чрез мене“, ἐν ἐμοί, апостолът поставя себе си в положението на оръдие, и то необходимо оръдие, посредством което тази похвала трябва да нараства.

Самият той и неговата съдба стават повод за похвала сред филипяните. „Ето какъв е нашият учител Павел!“, казват те, когато чуват какво се случва с апостола. Особено много ще се хвалят и ще тържествуват, когато Павел, освободен от затвора, отново се яви сред тях: „когато отново дойда при вас“.