Тази увереност у апостола се подкрепя и от обстоятелството, че той не може да си представи филипяните („в сърцето си“) иначе освен като свои съучастници в „онази благодат“, която Бог му е дарувал. А тази „благодат“, или благодатен Божи дар, са неговите окови и явяването му пред римската власт като защитник на Евангелието. Думите „когато съм в окови, и когато защищавам и утвърждавам благовестието“ поясняват какво разбира апостолът под „благодат“.