При тази молитва погледът на апостола се насочва и към бъдещето. В него той предвижда по-нататъшното усъвършенстване на филипяните в избрания от тях висок подвиг. Увереността на апостола се основава на това, че Сам Бог ги е поставил на този път и поддържа у тях верността към Евангелието.

Но Бог несъмнено не оставя Своето дело незавършено: Той ще даде на филипяните сили да достигнат и да доживеят до Второто пришествие на Христос, до „деня на Иисус Христос“ (вж. 1 Кор. 1:8), в същото добро, и дори в още по-добро духовно състояние.