Павел, както и в останалите послания, написани по време на първите му римски окови (Фил. 1; Кол. 1:1), изпраща поздрав до читателите не само от свое име, но и от името на своя ученик Тимотей. Тук това се обяснява с обстоятелството, че Тимотей бил особено близък на филипяните. Заедно с Павел той основал църквата във Филипи (Деян. 16:12 и сл.), а след това дълго време пребивавал сред македонските християни (Деян. 19:22; 1 Кор. 16:10; 2 Кор. 1:1). Освен това Павел възнамерявал още веднъж да изпрати Тимотей във Филипи (Фил. 2:19).

„Раби Иисус Христови“. Апостолът тук не нарича себе си апостол, защото във Филипи никой не оспорвал високото му апостолско достойнство. Названието „раб“ пък ни най-малко не принизява неговото достойнство, тъй като обозначава решимостта му да посвети целия си живот на служение на Христос (Кол. 4:12).

„До всички светии в Христа Иисуса“. Апостолът се обръща към филипяните не като към „църква“, а като към отделни личности, за да покаже, че се отнася към всекиго от тях с особена сърдечност.

„Светии“ е наименование на християните (срв. 1 Кор. 1:2).

„Заедно с епископите и дяконите“. Единствено в това послание в поздрава се среща специално споменаване на епископите и дяконите. Причината за това несъмнено се състои в обстоятелството, че главната цел на посланието била да се изрази благодарност за помощта, която апостолът получил от тази църква (Фил. 2:25 и сл.; Фил. 4:10 и сл.). А кой би участвал в събирането на тази помощ повече от епископите и дяконите? Естествено е следователно, че апостолът сметнал за необходимо да ги спомене специално.

Но кои се разбират тук под „епископи“? Разбира се, не само епископи в съвременния смисъл на думата, защото в неголямата църква във Филипи едва ли е имало нужда от няколко лица с епископски сан. Вероятно под „епископи“ тук се разбират както епископът, така и презвитерите, които в апостолския век понякога били наричани епископи (вж. например Посланието до Тит: Тит. 1:5 и 1:7). Такава мисъл изказват и св. Йоан Златоуст, блаж. Теодорит и други.