Моисей тук не ни обяснява мотивите за преселването на Тара от неговата родна земя, но на друго място (Бит. 15:6–7) той сам отчасти посочва, а други свещени писатели направо казват, че това било извършено от него по силата на особено божествено повеление (Неем. 9:7; Деян. 7:3–4), което очевидно имало за цел да запази дома на Тара от заразата на всеобщото идолопоклонство (Нав. 24:2–3).

От южната област на Ур Халдейски Тара, заедно с всички изброени тук членове на своето семейство, се отправил на север към Ханаанската земя, т.е. към пределите на Сирия и Палестина. Но по пътя на своето преселване те направили по-кратък или по-продължителен престой в Харан – област, която се намирала при река Белий, на прекия път между Низибия и Кархемиш, често срещана в клинописните текстове и известна също така със знаменитата битка на Крас с партите.