Тук апостолът подчертава, че трудът на християнина не трябва да бъде извършван само външно или по принуда. Той трябва да служи с добро разположение на сърцето, не просто за да угоди на хората, а със съзнанието, че всяко честно служение се върши пред Бога. Затова и най-ниското обществено положение може да придобие духовен смисъл, когато човек изпълнява дълга си като пред Господа.