За да се разбират ясно изискванията на Божията воля, трябва да се отстрани всичко, което пречи на човека да се съсредоточи в самия себе си. Тук преди всичко такава пречка е страстта към виното.

Вместо, подобно на езичниците, да се опиват с вино, от което води началото си „разпътството“, или всяка невъздържаност (ἀσωτία), християните трябва да „се изпълват с Дух“, т.е. да достигат пълнота чрез Божия Дух (ἐν πνεύματι).

Апостолът сякаш иска да каже, че християните ще имат желаната пълнота на радостта, но тази радост ще получат само като се предават на действието на Светия Дух.