Разкривайки сега в какво се състои обновяването на вътрешното същество на човека в Църквата, апостолът се спира на някои езически пороци, които очевидно все още не били чужди на християните в Ефес.

Наставленията, които той дава на читателите, най-напред показват в какво се състои християнската праведност (Еф. 4:25–5:2), а след това изобразяват християнската святост (Еф. 5:3–21).

Преди всичко християните трябва да „отхвърлят лъжата“, тъй като те са членове на едно и също тяло Христово. А членовете на тялото чрез „лъжа“, т.е. чрез своите неправилни действия, вредят на здравето на цялото тяло и следователно, на самите себе си. Трябва да се отбележи, че езичниците твърде често си позволявали да лъжат в отношенията си един с друг. Апостолът не иска и при християните да е така.