Този стих представлява отговор на възражение, което апостолът предполага, че може да възникне у някои от читателите му.

„На единството на членовете на Църквата, биха могли да му кажат, пречи обстоятелството, че на един от членовете на Ефеската община, надарени с благодатни дарования, е дадено  по-висше, дарование, а на друг – по-низше. Къде тогава е единството?“

Според “мярката на Христовия дар“ означава, че Христос Сам разпределя даровете на благодатта, както е угодно на Неговата премъдрост. Един получава едно служение, друг друго; един по-висше, друг – по-скромно. Но всички дарования са дадени не за лична гордост, а за полза на цялото тяло Христово, Църквата.

Следователно различието на даровете не е пречка за единството, а средство чрез което всеки член служи на общото съзиждане на Църквата.