Призовавайки читателите към запазване на духовното единство, апостол Павел изяснява основанията, върху които трябва да се основава това единение, и при това казва, че разнообразието от духовни дарования и служения, съществуващи в Църквата, ни най-малко не пречи на нейното единство, а дори, напротив, съдейства за постигането на общата за всички членове на Църквата цел – възможното съвършенство.

Апостолът, като “окованник за Господа” (вж. Еф. 3:1) моли (παρακαλῶ), с оглед на всичко казано за величието на християнството („и тъй“, οὖν) читателите да живеят така, както ги задължава тяхното високо звание, с което са били удостоени от Бога.