Но ето по-старият брат, по-старият син, т.е. народът, който е познал Закона, се връща от полето: „жетвата е голяма, а работниците малко“ (Лука 10:2). Чува в бащиния дом музика, чува ликуване, но не желае да влезе.

Същото и ние всекидневно виждаме със собствените си очи: юдеинът идва до дома на Отца, тоест до Църквата, и, обзет от завист, стои пред вратите. Той чува звуците на Давидовия псалтир, чува пеенето на пророческия събор, чува ликуването на пъстрото събрание на народите, но от завист не желае да влезе. А докато в гняв стои пред вратите и осъжда брата-езичник за предишния му нрав, сам себе си лишава от бащиното наследство, сам себе си отлъчва от бащиното ликуване.