„И дайте пръстен на ръката му“. Бащината любов не се задоволява само да прости вината на сина; тя се стреми да му върне и предишните почести. <…> Колко беден се върна онзи, който си беше тръгнал богат! От цялото имущество не му бяха останали дори обувки на нозете.

„И дайте… обувки на нозете му“, за да не бъдат посрамени от голота дори нозете му и за да се върне, вече обут, към предишния си живот.