Отецът се радва, защото синът „беше изгубен и се намери, беше мъртъв и оживя“ (Лука 15:24). Изгубва се онзи, който е съществувал; защото не може да се изгуби онзи, когото не го е имало. И тъй, вече няма езичници, има християнин, според казаното по-горе, защото „Бог избра което е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо“ (1 Кор. 1:28).

И накрая, тук под един представител (сина) може да се разбира целият човешки род. Съществуваше Адам, и в него бяхме всички ние. Погина Адам, и в него всички погинаха.