Затова онзи, който възнамерява истински да последва Бога, трябва да се освободи от оковите на пристрастието към този живот. А това се постига чрез съвършено отдалечаване от предишните нрави и чрез забравянето им.

Трябва да направим себе си чужди както на плътското родство, така и на светските връзки, като по своето поведение преминаваме сякаш в друг свят, според думите на онзи, който казва: „Нашето жителство е на небесата“ (Фил. 3:20). <…>

Защото Господ ясно каза: „И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). (Пространни аскетически правила, 5)