Господ дава знак, за да бодърстваме в нашите укрепления; за да издигаме кула, от която ще можем отдалеч да видим и да отблъснем врага на вечния живот.

Небесната тръба зове Христовия воин към битка, а майка му го възпира, понеже не е напълно християнка. <…>

Какво казва тя тогава или на какво се позовава? Може би на онези десет месеца, през които си тежал в утробата ѝ; на страданията при раждането и на трудовете при възпитанието? Именно това, точно това унищожи чрез словото на спасението; това разруши в майка си, за да я придобиеш за вечния живот.

Помни: това трябва да намразиш в нея, ако я обичаш; ако си Христова кула; ако си положил такава основа на кулата, че минаващите да не могат да кажат: „Този човек започна да строи, но не можа да довърши“ (Лука 14:30).

Защото всичко това е плътско подбуждение и все още напомня за ветхия човек. Нашето християнско служение ни подтиква да унищожим това плътско подбуждение както в самите нас, така и в онези около нас; но не до такава степен, че някой да бъде неблагодарен към родителите си и да се присмива на техните безбройни благодеяния, благодарение на които е влязъл в този живот, бил е отгледан и възпитан.

Напротив, нека човек във всичко запазва благочестието. Задълженията към родителите трябва да имат своето място, освен ако не го призовава нещо по-висше. (Писма, 243)