Благодарение на това, че Църквата има такава надеждна основа като крайъгълния камък, Христос, „цялото здание“  (πᾶσα οἰκοδομή), напредва напълно успешно: в Христос всичко се съединява хармонично и на всичко се отрежда подобаващото място.

В крайна сметка Църквата, като постоянно възраства, трябва да стане истински храм, който „в Господа“, т.е. в Христа, става „свят”, макар че в настоящето в Църквата все още има и грешници. Под възрастването на Църквата може да се разбира както увеличаването на броя на членовете ѝ, така и тяхното духовно усъвършенстване.