“за да послужим…“ Това право на наследници е толкова велико, че ние трябва постоянно да прославяме Бога, Който ни го е дарувал.

„които опреди се надявахме на Христа“. Апостолът тук говори за всички християни изобщо и ги нарича „отпреди надяващи се“, или по-точно „предварително възложили надежда“, защото има предвид обстоятелството, че пълното изпълнение на християнските надежди ще последва едва в бъдеще, когато ще ни бъде дарено пълното наследство.

Причастието в минало време, което стои тук – προηλπικότας (от προελπίζω, надявам се предварително) – означава не отминал факт, а състояние, което продължава да съществува.