От предвечното действие на Божията благодат апостолът преминава към описание на нейното действие в настоящето време.

В Христа („в Когото“ се отнася към израза в Еф. 1:5: „чрез Иисуса Христа“) „имаме изкупление“ – за значението на тази дума вж. Рим. 3:24. А плодът на това изкупление, извършено веднъж завинаги за всички хора, е „прощението на греховете“ на всеки от нас поотделно.

Това „прощение“ не трябва да се разбира само като юридически акт; в него трябва да се вижда действително отнемане на греха от нас, очистване от греха; срв. Мат. 26:28; Лука 1:77; Рим. 5:1. И едното, и другото съответства на богатата Божия благодат – „по богатството“ ѝ. Божията благодат е най-велика Божия сила, която ни подава множество духовни сили.