„за да бъде хвалена“. Бог не е имал за пряка цел в Своето дело спрямо хората собственото Си прославяне: това би противоречало на вече посочения мотив на Божиите действия, а именно любовта. Тук апостолът само посочва онова, което естествено трябва да произлезе от само себе си като следствие от Божиите действия.

„на славата на Неговата благодат“. Думата „слава“ тук определя думата „благодат“. „Благодатта“, тоест Божието благоразположение към хората, е славна и величествена, и ние естествено я възхваляваме.

„с която Той ни е облагодатствал“. Тези думи са преход към следващото описание на състоянието, в което християните вече се намират. По-рано ставаше дума за онова, което Бог е извършил за тях преди действителното им призоваване в Църквата. Сега Бог ги е „облагодатствал“, тоест дарил им е изобилно Своята благодат; срв. Ин. 1:16.

Според тълкуването на св. Йоан Златоуст и някои други древни тълкуватели, тук е вложена и мисълта, че Бог чрез Своята благодат ни е направил любими или благоугодни Нему, разбира се, чрез това, че Неговият Син ни е очистил със Своята кръв от всеки грях.

„чрез Своя Възлюбен“. Съобразно контекста на речта този израз трябва да се разбира като обозначение на „Възлюбения от нас“. Такова разбиране съответства и на заключителните думи на посланието; вж. Еф. 6:24.