Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,

„Благословен Бог и Отец…“, вж. 2 Кор. 1:3. Апостолът най-напред говори в Еф. 1:3–6 за това, което Бог е извършил за християните в доисторическо време, или, може да се каже, от вечност.

Той ни е „благословил“, тоест определил ни е в Христа – Който тук се мисли като съществуващ преди Своето въплъщение, от самата вечност – за „всяко“ благословение, тоест за благословения, които засягат всички страни на нашето същество.

„Духовно“ означава принадлежащо към висшата, божествена, духовна област на битието. В Новия Завет думата „духовен“ обикновено се употребява, за да означи висшия, божествен произход на дадено явление.

„от небесата“, самото действие на благословението се е извършило на небето; срв. ст. 4: „преди създание мира“.