Един от седящите с тях на трапезата казал: „Блажен е, който ще вкуси хляб в Царството Божие!“ (Лука 14:15).

Вероятно този човек още не бил духовен, а плътски, и не бил готов да възприеме по подобаващ начин онова, което Христос казвал. Той не бил нито един от вярващите, нито от кръстените. Смятал, че наградите на праведниците за трудовете на любовта могат да бъдат материални, отнасящи се до плътта. Понеже те били твърде невежи по сърце, за да разберат точния смисъл, Христос им предлагал притчи, които обяснявали същността на епохата и им били полезни.