Иисус показва, че Йерусалим е виновен за кръвта на мнозина светии, като заявява, че не бива пророк да загине вън от него. От това следва, че неговите жители почти са престанали да бъдат членове на духовното Божие семейство, че почти са се отказали от надеждата на светиите и са напълно лишени от наследството на онези благословения, които са приготвени за спасените чрез вяра. Той им показал, че са лишени от божествените дарове – упорити, нерадиви към всичко, което би могло да им бъде полезно, като казва:

„Йерусалиме, Йерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш изпратените при тебе! Колко пъти поисках да събера чадата ти, както птица събира пилците си под крилете си, и вие не пожелахте! Ето, оставя се вам домът ви пуст“ (Лука 13:34–35).

Той ги поучавал чрез думите на премъдрия Моисей и им дал закона, за да обърнат внимание на своето поведение, да ги ръководи и да ги води към достоен и добър живот. В този закон, макар и само чрез сенки, все пак били дадени образите на истинското служение. Той ги увещавал чрез светите пророци. Искал е да ги събере под Своите криле, за да бъдат под защитата на Неговата сила, но те изгубили драгоценните благословения, като се склонили към зло, неблагодарност и пренебрежение.