Това не може да се изпълни сред изкушенията на века, ако евангелската жена не положи в трите мери брашно закваската, с която тук се сравнява Царството Небесно, докато не вкисне всичко. Защото има три мери, както вече казах, които се отнасят към плътта, душата и духа – но към онзи дух, чрез който всички ние живеем, докато се намираме в това тяло.

Така става, когато разпуснатостта на плътта не взема надмощие, когато душата не бива потискана от прегрешенията на плътта и когато мярката на живота в целия човек се пази безпогрешно. Но понеже равенството на мерите трудно се поддържа без помощта на Църквата и учението, тази жена, която представлява образ на Църквата, смесва с тях добродетелта на духовното учение, докато целият вътрешен човек, скрит в сърцето, не се издигне до благодатта на небесния хляб.

Наистина, учението на Христа подобава да бъде наричано добра закваска, защото Христос е хляб, а апостолът е казал: „един хляб сме ние многото, едно тяло“ (1 Кор. 10:17). Тогава има само една закваска, когато плътта не желае противното на духа, а духът – противното на плътта (Гал. 5:17). (Тълкуване на Евангелието от Лука 7)