Изразът „да не се обезсърчаваме“ може да се предаде и по-точно като: „да не започваме да изоставяме доброто“ или „да не отслабваме в правенето на добро“.

Човек понякога се уморява под тежестта на приетия дълг да върши добро на ближните. Но той трябва да преодолява това чувство на умора и да не се отказва. Апостолът го насърчава с обещанието, че трудът му няма да остане без плод: „в свое време ще пожънем“, ако не отпаднем и не се откажем от доброто.