По това време сред християните вече имало особени учители на вярата, които наставлявали по-слабо осведомените в нея вярващи (срв. Деян. 13:1; 1 Кор. 12:28; Еф. 4:11). Онзи, който получава наставление в словото, е длъжен да споделя с наставника си „всяко благо“, т.е. земни дарове и материални средства за неговата издръжка (срв. 1 Кор. 9:11; Рим. 15:27; Учение на дванадесетте апостоли XIII, 2; XV и сл.).