Само по себе си обрязването е имало значение, но това е било в Стария Завет, преди Христос (Рим. 2:25; Рим. 3:1; Рим. 9:31). Сега обаче за християнина то е безполезно; и ако някой е влязъл в Църквата като обрязан, няма с какво да се гордее пред необрязания християнин. Също така и необрязаният не може да се гордее със своето необрязване.

За спасението е нужна само вярата, която действа чрез любов. Последния израз апостолът прибавя, за да покаже, че и самата вяра няма да послужи за оправдание на човека на последния съд, ако в този живот не се е проявила в съответните добри дела (срв. Рим. 2:7).