Това не означава непременно, че Нимрод е бил непосредствен син на Хуш, а служи само като доказателство, че той произхожда от него по пряка низходяща линия, принадлежал е към коренните кушити и следователно е живял в Арабска Етиопия, в съседство с библейската долина Сенаар.

Самото име „Нимрод“ тук вече не е колективно, а индивидуално, лично име. Разгледано филологически, то означава „бунтовник, метежник, размирник“ – от еврейския глагол marad, „огорчавам, досаждам, въставам, бунтувам се“. Затова някои екзегети смятат, че това име му е било дадено едва по-късно, въз основа на насилническата му дейност.

„Той взе да става силен на земята.“

Началните думи на тази фраза имат вече познати за нас аналогии в историята на Енос и Ной. По-нататъшният библейски термин „силен на земята“, на еврейски гибор, също ни е познат от характеристиката на човечеството преди потопа – нефилимите и гиборимите. Ако там, както видяхме (Бит. 6:4), това име съдържа мисълта за великан, отличаващ се с физическата си сила и нравствената си разпуснатост, то очевидно, употребявайки същия термин и тук, битиеписецът иска да покаже, че в лицето на Нимрод отново, за пръв път след потопа, „той започна“, възкръсва типът на гордия великан, прославил се със своите подвизи из цялата си страна.