Но все пак още в онези далечни времена тяхното служение на онова, което по същество не е бог, отчасти се извинявало с това, че те не са познавали истинския Бог. Сега обаче, когато са познали истинския Бог – или по-точно, когато са били познати от Него (γνωσθέντες ὑπὸ Θεοῦ – познати и възлюбени от Бога; срв. 2 Тим. 2:19), за тях е срамно да се връщат към робско служение на стихиите.

Думата „стихии“, макар тук да няма добавката „на света“, означава същото, както и изразът в Гал. 4:3. Апостолът, разбира се, не е могъл да поставя на едно равнище Моисеевия култ и езическото служение на идолите. Но очевидно е намирал нещо общо между едното и другото, а именно стремежа и на двата култа да подчинят онези, които търсят общение с Божеството, на множество законови предписания от чисто външен характер, от чисто материално естество.

Достатъчно е да си припомним например, че и най-малкият недостатък в жертвеното животно правел цялата жертва негодна, независимо от разположението, което може би е имал принасящият жертвата. Бог е високо над тези външни неща, както и онези, които Му служат в истина (Йоан 4:20–24).

Тези стихии са „немощни“, защото не могат да въведат човека в действително общение с Бога, и „бедни“ в сравнение с богатството, което Бог е дарувал на хората в Христос (2 Кор. 8:9).

„пак отново“ Като започвали да служат на стихиите, галатяните с това отново слизали на същото ниско равнище, на което са стояли, докато са били в езичеството: те отново ставали роби, този път вече на юдейските материални „стихии“, както преди са имали езически „стихии“.