Апостолът посочва собствения опит на галатяните, който им говори, че и те са встъпили в синовни отношения с Бога.

„А понеже сте синове“, по-точно: „а че сте синове“ (ὅτι δέ ἐστε υἱοί). Апостолът иска да каже, че главното е именно синовството спрямо Бога. Че галатяните вече имат такова синовство, се вижда от това, че Бог е изпратил в сърцата им „Духа на Своя Син“, т.е. Светия Дух, Когото Господ Иисус Христос е обещал да изпрати на Своите апостоли (Йоан 14:16) и Който затова се мисли като принадлежащ Нему.

Тук апостолът има предвид както слизането на Светия Дух в деня на първата християнска Петдесетница (Деян. 2), така и последващото даряване на Духа на всеки вярващ поотделно (1 Кор. 2:12; Деян. 10:47).

„Който вика“, Светият Дух вика към Бога чрез човека, но самото настроение, в което човек се обръща към Бога, е създадено от Светия Дух; затова, според апостола, вика Самият Дух.

Авва е арамейска дума, означаваща „отец“, произлязла от еврейското ав. Апостолът я употребява като дума, използвана в молитвите на християните от юдеите и сирийците.

„Отче“, ὁ πατήρ, гръцкото обозначение за баща. Така се обръщали към Бога християните от езичниците – гърци или елинизирани, каквито в мнозинството си били и галатяните.