Христос е станал в него единствената движеща и направляваща сила на мислите, чувствата и волята му.
Но, разбира се, апостолът все още „живее в плът“, т.е. животът му след обръщането към Христос не е станал във всичко напълно подобен на живота на Христос. Това обаче не го смущава. Той знае, че това е „живот чрез вяра в Христос като Син Божий“, Който от любов към него, и към човека изобщо, е предал Себе Си на смърт.
Оттук следва, че в бъдеще, с помощта на Христос, животът на апостола ще се уподоби напълно на Христовия, защото Христос постоянно ще му дава сили за достигане на възможното съвършенство.