В противоположност на тази непоследователна линия на поведение на юдействащите християни и отчасти дори на самия апостол Петър, който временно склонил към тях, апостол Павел счита себе си за „умрял за закона“, т.е. вече не е длъжен да го изпълнява.

При това той казва, че самият „закон“ го е довел до този разрив с него (по-подробно за това в Рим. 7:4, 6, 9, 10). Сега апостолът „живее за Бога“, т.е. както преди е посвещавал целия си живот на закона, надявайки се чрез неговото изпълнение да се оправдае, така сега живее направо за Бога, от Когото законът по-скоро е отдалечавал човека (срв. Гал. 3:10).

Апостолът „се е съразпнал с Христос“ (срв. Рим. 6:6) и вече не усеща предишното господство на своето човешко „аз“. Напротив, в него „живее Христос“.