И така, продължавайки речта си, апостолът казва, че той самият, както и апостол Петър и другите християни от юдеите, въпреки своето предимство пред езичниците – които той тук, според старата юдейска теократична гледна точка, нарича „грешници“ (срв. Лука 18:32; 24:7) – са напълно убедени, че човек може да се оправдае само чрез вяра в Христос, а не чрез делата, изисквани от Моисеевия закон (срв. Рим. 3:20).

Затова, добавя апостолът, ние повярвахме в Христос.