Но, когато видях, че  по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?

Павел по това време още не бил прочутият апостол на езичниците, а само обикновен учител на вярата в Антиохия, може би дори последен между тях (срв. Деян. 13:1). Но именно той сред всички учители проявил най-голяма сила на волята и мъжество (макар че и други учители били съгласни с неговите убеждения), като открито изобличил апостол Петър. Някои древни отци и учители на Църквата смятали, че това изобличение, както и самата постъпка на Петър, били предварително съгласувани между апостолите, но блаж. Августин в своята кореспонденция с блаж. Йероним ясно доказал, че такова съгласие не е могло да съществува и че Петър е сгрешил, а Павел – съвсем неочаквано за него, го изобличил.

“те не постъпват право”, по-точно: „не вървят право, а колебливо, и се отклоняват от евангелската истина“.

“пред всички” – съблазънта, причинена открито от Петър (вероятно той донесъл на трапезата своята юдейска храна), трябвало да бъде изцерена също публично.

Павел се обръща към Петър като към главния виновник за смутa в Антиохия.

„Живееш“ – т.е. обикновено постъпваш различно от сега, когато има външни лица, и вероятно ще продължиш да живееш така свободно (затова е използвано сегашно време – ζῇς).

„караш езичниците“ – християните с езически произход, виждайки, че „знаменитият“ апостол се отдръпва от общение с тях, на практика нямали друг избор, освен да приемат юдейските закони за храната и така да се откажат от своята християнска свобода.

Това „принуждение“ от страна на Петър било морално – самият той не е имал намерение да оказва такъв натиск. Но от поведението му тези християни с основание могли да заключат, че апостолите ги считат за нечисти и неравноправни членове на Църквата.

Не бива да се учудваме, че Петър е могъл да постъпи така неразумно. Макар да бил апостол Христов, той не бил непогрешим в постъпките си, а само в учението.

„Както пророците от Стария Завет, така и апостолите, действайки под влиянието на Светия Дух, не губят своето човешко съзнание и воля… В обикновените дела те не са лишени от грешки. Примери за такива грешки се срещат и в живота на апостол Павел (Деян. 23:3–5)… В дадения случай апостол Петър се проявява като същия непостоянен човек, какъвто бил и при тройното си отричане от Господа. И тук, и там, в решителен момент твърдостта на характера го напуска, отстъпвайки място на неосъзнат страх, под чието влияние той на дело противоречи на най-дълбоките си убеждения, върши не това, което иска, не това, което изповядва и непогрешимо проповядва“ (о. Иаков Галахов, “Послание апостола Павла к Галатам”, с. 171–172).