От тези старши представители на християнството Павел особено споменава Иаков (под когото, разбира се, трябва да се разбира споменатият в Гал. 1:19 брат Господен – иначе апостолът би уточнил кой Иаков има предвид), Кифа (така Павел нарича Петър, очевидно защото така са го наричали юдействащите) и Йоан, понеже именно те тримата се считали за „стълбове“, т.е. представители на Църквата в Палестина.
Тези „стълбове“, узнавайки за „благодатта“ (χάριν), т.е. за успехите в дейността на Павел (за признанието на неговото благодатно призвание вече беше казано по-горе – в стих 7), подали на него и на Варнава, като проповедници на Евангелието сред езичниците, ръка на общение и по този начин тържествено потвърдили (вероятно в събрание на йерусалимските християни) правото им да действат навсякъде като мисионери сред езичниците.