Противниците на Павел биха могли да кажат: „Все пак Павел е намерил за нужно да подкрепи своя авторитет с авторитета на старшите апостоли – значи признава зависимост от тях.“ С оглед на възможността за подобни превратни тълкувания на пътуването му до Йерусалим, апостолът в редица откъслечни изрази подчертава, че уважаваните представители на Йерусалимската църква, колкото и високо да са стояли в мнението на вярващите, по нищо не стоят по-високо от него като апостоли-проповедници на Евангелието (ποτε – преведено на руски като „когато и да било“, всъщност е частица, свързана с οποῖοί – „каквито и да са“).

„Бог не гледа на лице“, т.е. на външното положение на човека. Следователно, ако старшите апостоли са се ползвали с по-голям авторитет сред юдео-християните, това още не доказва, че Павел в действителност (пред Бога) стои по-ниско от тях. Освен това тези апостоли изобщо не са се оказали в опозиция на павловото Евангелие: те не са намерили за нужно да прибавят нещо към неговата проповед.

Все пак Цан, следвайки блаж. Теодорит и други древни тълкуватели, вижда тук друг смисъл. Той обръща внимание на глагола προσανέθεντο, неточно преведен като „прибавям“. Според него този глагол означава „предлагам за разглеждане, съветвам се“, както в паралелните изрази ανεθέμην (Гал. 2:2) и προσανεθέμην (Гал. 1:16).

Оттук смисълът на стиха би бил следният: „Като наричам другите апостоли знаменити, аз не се стремя да се възползвам от тяхното мнение като особено авторитетно за мен. Такова търсене на опора е присъщо на юдействащите, а не на мен. Както Бог не гледа на лице, т.е. на външното положение, а на вътрешните качества, така постъпва и човекът – така постъпвам и аз. Освен това аз не съм призван да оценявам достойнството на старшите апостоли (може би противниците на Павел са твърдели, че те мислят различно от него относно Моисеевия закон – св. Йоан Златоуст и др.). Защото аз на тях, а не те на мен, представих за разглеждане своето Евангелие. Който разглежда нечие дело, може да обръща внимание на външното положение на молителя. Но аз, Павел, не съм бил в положение да съдя апостолите и затова не съм обръщал и не обръщам внимание на външната почит, с която те се ползват сред християните.“