Може ли след всичко казано да се твърди, че „Моисеевият закон е противен“, т.е. че иска и може да замени Божиите обещания, дадени на Авраам (κατά има значение „против“)? В никакъв случай. Той би могъл да има такава претенция, ако можеше да „оживотворява“, т.е. да обновява човека нравствено (ζωοποιῆσαι – тук, както и в други послания на Павел – Рим. 7:5 и сл.; Рим. 7:9–13; Рим. 8:2–11; 2 Кор. 3:6–9; Ефес. 2:1, 5 – означава нравствено оживяване, което може да се сравни с възкресяване на мъртвите). Но апостолът вече е показал (Гал. 2:16; Гал. 3:10–12), че законът не е способен на това.

А щом е така, ясно е, че и в Стария Завет праведността не се придобива чрез закона и че следователно законът не може да се конкурира с обещанието, нито да предлага път към оправдание и към получаване на обещаното наследство, толкова достъпен, колкото е вярата, която изисква обещанието.

Напротив, „Писанието“, т.е. целият Стар Завет, е „затворило“ всички под греха, като в тъмница – иначе казано, всичко (πάντα), т.е. и хората, и техните дела, е признато за греховно и поставено в състояние на заключение, от което няма изход (Рим. 3:9–18).