Сега става разбираемо и заключението, което апостолът прави в 13-и стих. Христос е изкупил нас, тоест евреите, от проклятието, с което Законът ни наказваше като свои поданици за неизпълнение на неговите предписания. За тази цел Сам Той пострада, прие върху Себе Си проклятие (смърт на кръст) от Бога като от върховния Съдия на хората.

При това апостолът се позовава на постановление от Моисеевия закон, в което има намек за смисъла на приковането на Христос към кръста (Втор. 21:23). У евреите съществувал обичай някои особено тежки престъпници, след като били убити с камъни, да бъдат обесвани на дърво за страх на другите. Но до настъпването на нощта такива престъпници трябвало да бъдат сваляни от дървото, за да не бъде осквернена Господнята земя (срв. Нав. 10:26; 2 Цар. 4:12).

Ако Господ е висял на дървото на кръста вече мъртъв, то с това в съзнанието на юдеите Той се явявал „проклет“, отхвърлен от обществото на Израил и от Бога.