Към предполагаемия отговор се добавя подчинено изречение, което съставя 6-ти стих (“тъй” – на гръцки καθώς, т.е. „както“, „подобно на това как“). Към онова, което показва собственият опит на галатяните, апостолът прибавя и един исторически факт, свидетелстващ, че изобщо спасението, или оправданието, се получава чрез вяра, чрез доверие в Бога. Именно по този начин е бил оправдан самият Авраам.

Примерът на Авраам, на когото именно вярата, а не делата, се вмени за правда (Бит. 15:6 според превода на Седемдесетте), е трябвало особено силно да въздейства върху читателите, на които юдействащите християни, без съмнение, вече са внушили, че чрез изпълнение на закона те ще станат истински чеда на Авраам, а най-вече чрез приемането на обрязването, което сам Авраам първи е получил.

Допуска се, че вярата на Авраам не е същата като вярата, която изисква Павел: тя не е била вяра в Христос като Син Божи, Който чрез Своята смърт трябва да спаси целия човешки род. Но все пак Авраам е вярвал в бъдещите блажени времена, които ще настъпят с явяването на обещания на праотците Месия; той е „видял Неговия ден“ (Йоан 8:56), и именно заради тази вяра е получил оправдание.