Разказите на противниците на апостол Павел за незначителността на неговото проповедническо дело не са оказали влияние върху йерусалимските представители на християнството. И Тит, както и другите намиращи се по това време в Йерусалим гърци и изобщо неюдеи (на това указва изразът οὐδὲ Τίτος), не бил принуден от представителите на Йерусалимската църква да приеме обрязване, макар че опит за това очевидно е бил направен от страна на юдействащите, които изисквали това от всички от всички християни, долши от езичеството.

Следователно апостолът отвел със себе си Тит необрязан – такъв, какъвто го бил довел в Йерусалим, и това отново било доказателство за неговата правота като проповедник на Евангелието сред езичниците; правота, призната именно от онези, които Павел единствено ценял – апостолите от дванадесетте.