В тези думи има нещо, което трябва да разгледаме, макар и накратко, но все пак с нужното внимание. Иисус, като ѝ отговорил по този начин, наставил във вярата жената, която Го познала и Го нарекла Учител; и този Градинар посял в сърцето ѝ, като в Своя градина, синапено зърно. Защото какво означава: „Не се допирай до Мене“? И сякаш разкривайки причината за тази забрана, Той прибавил: „защото още не съм възлязъл при Отца Си“. Какво означава това? Ако не може да се докосне до Него, когато стои на земята, как тогава хората ще се докоснат до Него, седящ на небесата?

Несъмнено обаче е, че преди да се възнесе, Той позволи на учениците да се докоснат до Него, като каза, както свидетелства евангелист Лука: „пипнете Ме и вижте; защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам“ (Лука 24:39). И когато каза на ученика Тома: „дай пръста си тук и виж ръцете Ми; дай ръката си и я тури в ребрата Ми“ (Йоан 20:27). Кой тогава би бил толкова неразумен, че да каже, че Той е искал учениците да се докоснат до Него, преди да възлезе при Отца, а не е искал жената да се докосне до Него преди възнесението? Да не допускаме никой да стига до такова безразсъдство.

Защото четем, че и жени след Възкресението Му и преди възнесението Му при Отца са се докосвали до Иисуса, между които била и самата Мария Магдалина. Понеже, както разказва Матей, Иисус ги срещнал и казал: „радвайте се!“; а те, като пристъпили, обхванали нозете Му и Му се поклонили (Мат. 28:9). Йоан премълчава това, но Матей го казва съвсем ясно.

Остава едно: в тези думи е скрита тайна; дали ще я открием или не ще можем да я достигнем – във всеки случай не бива ни най-малко да се съмняваме, че тя съществува. И така, това „не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си“ е казано или защото тази жена е образ на Църквата от езичниците, която повярвала в Христа едва след възнесението Му при Отца; или защото Иисус пожелал да се вярва в Него именно по този начин, тоест духовно да се „докосваме“ до Него, разбирайки, че Той и Отец са едно. Защото Той възлиза при Отца сякаш във вътрешното чувство на онзи, който е достигнал до такова разбиране за Него, че Го изповядва равен на Отца. Иначе не се докосват до Него правилно, тоест не вярват в Него правилно.

А Мария, може би, вярвала по такъв начин, че не Го считала равен на Отца, и затова ѝ било забранено с думите: „не се допирай до Мене“. Тоест: „не вярвай в Мене така, както все още разбираш; нека чувството ти не се ограничава само до това, което станах заради тебе, без да се въздига до онова, чрез което ти получи битие“. Защото как иначе, ако не плътски, тя все още вярвала в Него – Този, Когото оплаквала като човек? „Защото още не съм възлязъл при Отца Си“, тоест там ще се докоснеш до Мене, когато повярваш в Мене като в Бога, равен на Отца.

„Иди при братята Ми и им кажи: Аз възлизам при Моя Отец и при вашия Отец“. Той не каза: „при нашия Отец“. Тоест в един смисъл трябва да се каже „Мой“, а в друг – „ваш“: по природа – „Мой“, по благодат – „ваш“. „Към Бога Мой и Бога ваш“. И тук не каза „към нашия Бог“. Следователно и тук е в един смисъл „Мой“, в друг „ваш“. „Към Бога Мой“, тоест „Комуто и Аз като човек съм подвластен“; „към Бога ваш“, тоест „между Когото и вас Аз съм Посредник“. (Тълкуваниие на Йоан)