Пророчеството, дадено на Сим, е пълна противоположност на предходното: онова започва с проклятие, това – с благословение; онова предсказва робство, това възвестява господство. Самата формула „благословен Господ Бог“, когато се отнася за Бога, означава възнасяне на хвала и благодарение към Него (Еф. 1:3). Но най-забележителното е, че тук Бог на откровението – Всевишният – за първи път е наречен именно „Бог на Сим“.

Това означава, че потомството на Сим ще бъде в особено близки отношения с Твореца – като родоначалници на богоизбрания еврейски народ, от който ще произлязат патриарсите и пророците – служители на Бога на земята, и накрая от него ще се роди и Самият Христос Спасител.

„А Ханаан ще бъде негов роб.“

Тук непосредствено се имат предвид васалните и подчинени отношения, в които хананейците се намират спрямо евреите в епохата на Иисус Навин и по времето на еврейските царе.