Както родоначалникът на първия свят, Адам, веднага след сътворението си получава от Бога особено благословение (Бит. 1:28–30), така и родоначалникът на втория свят, Ной,  получава подобно благословение. И в двата случая то обхваща три основни аспекта: размножаването на човека, властта (господството) му над животните и неговото препитание. Силата на това божествено благословение не се отнася само до праведния Ной, но и до „синовете му“, т.е. както до неговите съвременници, така и до бъдещото му потомство – с други думи, до целия човешки род, обновен и призован към нов живот.

„Плодете се и и се множете, и пълнете земята.“

Но тук не е добавено, както при Адам: „и обладавайте я“ („κατακυριεύσατε, в синодалното издание на бълг. език е добавено, но думата липсва в Септуагинта и еврейския оригинал), защото човек след грехопадението е изгубил тази богоподобна сила или поне силно я е отслабил и ограничил. Едва Вторият Адам – нашият Господ Иисус Христос, унищожавайки властта на греха, отново покорява всичко под нозете Си и не оставя нищо непокорено (1 Кор. 15:27; Еф. 1:22; Евр. 2:8).