Евангелието е живот, а нечестието и невежеството са смърт за душата. И така, [душата] може да „умира“, и при това да остава безсмъртна.

Как е безсмъртна? По това, че в нея винаги съществува някакъв живот, който никога не изчезва. А как „умира“? Не така, че животът напълно изчезва, а като се лишава от истинския живот. Защото и душата, и животът са различни неща, и самата душа има свой собствен живот.

Обърни внимание на реда в творението: животът на тялото е душата, а животът на душата е Бог. Както в тялото трябва да присъства животът, тоест душата, за да не умира тялото, така и в душата трябва да присъства животът, тоест Бог, за да не умира душата.

Как умира тялото? Като бъде лишено от душата. А как умира душата? Като бъде оставена от своя живот – Бога.

Затова, като разбереш това, знай твърдо и се придържай към него: тялото е мъртво без душата, а душата е мъртва без Бога. Всеки човек без Бога има мъртва душа.

Ти скърбиш за мъртвите – по-добре скърби за греховете; скърби за нечестието, скърби за неверието. (Проповеди 65.5)