Нека да видим защо за едните Той казва „като овце“, а за другите – не „като вълци“, а направо „вълци“.

Ако беше нарекъл първите овце само поради кротостта на нрава им, защото по природа те бяха хора, а по нрав – овце, тогава и за другите би казал „като вълци“; понеже и те по природа бяха хора, макар по жестокост да приличат на вълци.

Мисля, че затова едните са наречени „като овце“, а другите не „като вълци“, а истински вълци. Защото Божият човек, дори и да е добър, винаги поради своята плътска природа носи в себе си нещо лошо; и понеже е добър, за него се казва „овца“, но именно „като овца“, защото не е съвършено добър.

А онзи, който не познава Бога, не може да има в себе си никакво добро; затова се нарича вълк, а не „като вълк“, понеже в него няма никакво добро, щом не познава Бога в себе си.