„Нито жезъл.“ Имайки помощта от Самия Господ, защо да търсим опора в тояга?

Понеже Той изпрати апостолите на проповед донякъде голи и без нищо, и положението на учителите изглеждало тежко, строгостта на това повеление смекчава със следните думи: „Работникът е достоен за своята прехрана.“

„Приемайте – казва Той – само толкова, колкото ви е необходимо за прехрана и облекло.“ Затова и апостолът повтаря: „Имайки прехрана и облекло, да бъдем доволни от това“ (1 Тим. 6:8), и на друго място: „Който се поучава в словото, нека споделя всяко добро с този, който го поучава“ (Гал. 6:6), така че учениците да правят участници в своите телесни блага онези, от които събират духовна жетва – не поради алчност, а поради нужда.

Такова е нашето буквално тълкуване.

Но и в алегоричен смисъл учителите не трябва да имат нито злато, нито сребро, нито медни монети в поясите си. Златото, както често четем, е мисълта; среброто – речта; медта – гласът. Всичко това не трябва да приемаме от други, а да пазим онова, което ни е дарувано от Господа; не трябва да възприемаме ученията на еретици, философи и изопачено учение; не трябва да се обременяваме с тежестта на този век, да бъдем двоедушни, да свързваме нозете си със смъртоносни връзки, а да бъдем „голи“, когато встъпваме в святата земя.

Не трябва да вземаме жезъл (посох), който се превръща в змия, нито да се опираме на някаква плътска защита, защото такъв жезъл и посох е подобен на тръстика: ако я огънеш малко, се пречупва и пронизва ръката на онзи, който се опира на нея.